КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ КВАС И ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО


Странно нещо сме ние хората! В 21 век сме и сме задоволени във всяко едно отношение! А пък все надничаме в миналото.
Още в годините, когато се занимавах с мода вече имаше едно връщане назад във времето в модата на облеклото. В последните години се усеща много силно и връщането към бабиното приготвяне на храна. Не говоря само за вкуснотии, които ни връщат години назад във времето. Говоря и за технологията на приготвянето на храната. 
Някои го правят в името на това да се хранят по-чисто и здравословно. Други го правят, за да бъдат модерни. 

Аз пък го правя, защото съм любопитна. Пък и да си направиш сам квас у дома, без да разполагаш със закваска си е цяло предизвикателство.
Резултатът при мен беше повече от отличен! 
Аз съм човек, който меси хляб всеки ден. А това, че отгледах перфектен квас ме прави много горда и ще занеса за Бъдни вечер на моята приятелка в Дания перфектната обредната питка. Това, обаче е тема на друга публикация.
Да се заредим с положителна енергия, да затоплим дома и да забъркаме тази магическа каша!





НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА КВАС ПО СТАРО-БЪЛГАРСКА ТЕХНОЛОГИЯ:

100 гр ръжено брашно
100 мл топла вода - измервам температурата с пръст, потопен във водата и броя до 5, ако температурата е търпима - това е подходящата топлина
1 щипка захар
нужно е да имате още поне 200 гр ръжено брашно и около 5 - 6 дневно търпение

НЕОБХОДИМИ ПРРОДУКТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА КВАС ПО СТАРО-НЕМСКА ТЕХНОЛОГИЯ:

100 гр ръжено брашно
100 мл затоплена мътеница, температурата пробвам по описания по-горе начин
и тук е нужно да имате още ръжено брашно и достатъчно търпение

Искам да направя само няколко уточнения. Този начин на приготвяне на квас е изцяло от моя опит. За него прочетох няколко книги на български и немски език и си нагодих нещата така, че да допадат на мен и моето свободно време /което за жалост е винаги недостатъчно/. Надявам се по някакъв начин да бъда полезна и на всички тези от Вас, които имат все пак желание да опитат. Мътеницата за немската технология купувам тук - в Германия. Нарича се Buttermilch. Нямам информация, продава ли се в България. Нужно е да потърсите в Лидл или Кауфланд. Също така е хубаво да знаете, че мътеницата е остатъчен продукт при производството на масло и можете да получите при запитване във всяка една мандра.


  • Двата вида квас започнах по едно и също време.
  • В купички измерих нужното количество ръжено брашно, като брашното за българската технология беше българско, а брашното за немската - немско ръжено брашно.



  • Добавих нужното количество течност и разбърках до каша. 
  • Тук е важно сами Вие да прецените гъстотата на кашата. Тя трябва да е с гъстота като тестото за бухти или гофрети. Малко по-гъста е кашата от тестото за палачинки.
  • В зависимост от качеството на брашното е и нужното количество течност. Дадените по-горе необходими продукти са само ориентировъчни. Ако кашата Ви е по-гъста - добавяте още малко топла течност /вода или мътеница/.
  • Към българския квас добавям и захарта. На немския квас бактериите, които ще съживят нашя квас  се намират в мътеницата.
  • Искам да уточня точно тук, че използвах чешмяна вода за българския квас. Водата тук е много чиста и добра за пиене. Ако Вашата вода не е добра - използвайте изворна от магазина.
  • Опитвах се през цялото време на подготовка, бъркане и чакане /цели почти 5 дни при мен/ да бъда положително настроена и с добри мисли. Така пише в наръчниците и на двата езика.



  • Тук вече вкарах малко нововъведения от мен, за да съкратя времето на узряване и съживяване на кваса.
  • Поставих двете купички с каша в моята машина за квасене на кисело мляко. При нея има опция за правене на сирене и там машината поддържа 25 градуса. Предполагам, че тези от Вас, които имат машини за изработване на домашен хляб ще могат да поддържат също една такава температура и да съкратят процеса на съживяване. Но аз не разполагам с такава машина и не съм много наясно има ли я тази опция.
  • И така първа нощ в машината с поддържане на 25 градуса. Другата опция е на топло място в стаята и да е пак около 25 градуса. Може да помогне и една затворена фурна, но без да е включена да работи. Хубаво е купичките да са похлупени, но не плътно. Нужно е да има квасът достъп до въздух.

  • На другата сутрин започнах да храня моите "двуезични" квасове. Всъщност и тук вече уеднаквих за мое улеснение технологиите. Според немската квасът се храни рядко, но с много голямо количество брашно. Според българската - три пъти на ден и с по едно - две супени лъжици брашно.
  • Нямам представа как се получава, но на сутринта кашата в купичките беше станала доста по-рядка и тогава добавих и на двете горе долу по 1 с. л. брашно и 1 с. л. топла вода за българския квас и 1 с. л. топла мътеница за немския. 

  • Но все пак, ако случайно квасът все още е рядък и не е с гъстотата на тесто за бухти - добавете още една с. л. брашно, но без да добавяте вода. Разбъркайте много добре кашата, така че да не остават бучки в нея. Кашата трябва да е гладка. Ако случайно пък кашата Ви е много гъста - добавете течност.

  • Похлупвам отново купичките и чакам около 5 часа. Поддържам около 25 градуса температура в помещението или пък машината за кисело мляко.


  • На обяд нахраних отново моите двуезични квасчета и пак захлупих за още пет часа на същата температура.
  • Вечерята беше по същия начин. Важното е да се стараете да добавяте брашно или пък вода /мътеница/, за да се поддържа винаги една и съща гъстота - като тесто за бухти.



  • Това изхранване и поддържане на топлина с машината за кисело мляко продължи при мен само 48 часа като на втория ден се наложи да сменя размера на купичките, защото обемът на квасовете се увеличи двойно.
  • На третия ден усетих вече някаква промяна в аромата на квасовете, като още от самото начало те ухаеха по различен начин. Но сега започнах да усещам лека кисела нотка. Поради тази причина спрях поддържането на топлина от машина и оставих квасовете само на стайна температура. 
  • Но пък продължих с храненето три пъти на ден. На третия ден вечерта българския квас започна да дава признаци на живот. Аз предположих, че при него голяма роля изигра топлината на машината и наличието на захар. Доста бързо се получиха мехурчета в кваса, той увеличи двойно обема си и започнах да усещам вече по-силна кисела миризма. За мен той беше готов! 



  • На немското му братче беше нужен още един ден и половина или 36 часа на стайна температура до пълна готовност. Но пък той шупна много повече, балончетата бяха много по-големи и ароматът му си остана много приятен с една нежна възкиселичка нотка.
  • Дано от написаното до тук е станало ясно каква точно е процедурата. 
  1. Забъркване на равни количества ръжено брашно /не препоръчвам да използвате бяло брашно/ и равни количества течност - вода или мътеница. Ако работите с вода, добавяте и малко захар.
  2. Оставяне на похлупения квас в помещение с температура около 25 градуса за 12 часа, а после на всеки пет часа или 3 пъти на ден - хранене.
  3. Храненето е добавяне на 1 с. л. брашно и течност само при нужда. Поддържа се гъстота като тесто за бухти.
  4. Нощно време оставям кваса похлупен да си почива.
  5. Храненето продължава от 3 до 5 дни, в зависимост от температурата на помещението.
  • С готовия квас замесвам тесто с бяло или пълнозърнесто брашно. Количеството брашно е около 500 гр. Но това е тема на друга публикация.

  • Задължително си отделям, обаче от готовия квас около 2 с. л. в бурканче с винт и прибирам в хладилника.

  • Това отделено количество има много голяма трайност. Него активирам една нощ, преди да започне новото месене на хляб. Изваждам от хладилника, смесвам с 2 с. л. ръжено брашно и 2 с. л. топла вода. Разбърквам до гладка каша, похлупвам /не бива да е плътно похллупването, хубаво е да влиза малко въздух/ и оставям за цяла нощ на стайна температура. На другия ден храня три пъти и вечерта замесвам новия хляб като не забравям да си отделя отново в бурканче.

Бабите ни са казвали едно време, че да останеш без квас у дома не е на хубаво. Немските пък баби са го взимали готов от местния хлебар. Сега и в това отношение немската домакиня е привилегирована, защото квас се продава в изсушено състояние в магазините. Всеки може да си го купи. Ние също можем нашия квас или да изсушим, или да замразим. Но аз все още нямам опит в това и ще го оставя за бъдеща публикация.


Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук - Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията и Ухае на...!


















Коментари

Elena Dimitrova каза…
Петя,
приготвянето на квас не е трудно, стига човек да придобие достатъчно опит.Навремето моята баба знаеше да прави различни по вид квасове с хмел и нахут.Така,че старото си е най - хубаво.Радвам се,че повече хора се връщат към стариното приготвяне на храната и старите рецепти.
Чудесен квас се е получил.Поздрави и приятна предп разнична подготовка !
Petya Argirova каза…
Привет, Елена! Аз нямам спомен моята баба да е приготвяла квас. Ние просто купувахме едни кръгли и много вкусни самуни от пекарната. Тя беше на 20 метра от къщата на баба. Но...честно да кажа, ще приготвям този обреден хляб с квас и ще добавя малко мая. Наистина ароматът на този старовремски хляб е невероятен. В същото време няма как да мухляса, ако случайно остане. Но пък е с твърда коричка и малко в повечко жилав за нашите зъбки! Но...важното е, че опитах. Весели Коледни и Новогодишни празници, Елена!
Светослава Стоянова каза…
Здравейте Петя , може ли да ми кажете в Кои магазини в Германия се продава сух квас , наименованието му и ако не Ви затруднява начина на приготвяне (активиране). Много се страхувам от приготвянето на хляб с квас , но имам огромно желание. Надявам се с Вашия опит и съвети да преодолея тази бариера. Светли празници Ви желая.
Petya Argirova каза…
Здравейте, Светослава! Сух квас в Германия купувам от магазин Едека. Нарича се Sauerteig и е а рафтовете при брашното. Изсипва се като сухата мая в брашното и директно се омесва. Оставя се тестото да втаса и се пече. Това е! Весели празници!
Storm каза…
Здравейте, Петя.

Как си приготвяте мътеница? Не съм запозната с този продукт. Видях дефиницията ...и намирам объркващи съвети за приготвяне. Бихте ли споделила вашия опит, моля?

Благодарности,

Таня
Petya Argirova каза…
Здравейте, Таня! Аз живея в Германия и тук мътеницата се купува във всеки магазин. Нещо нормално е и много се използва в приготвянето на ястия, печива и сладкиши. Поради тази причина и аз свикнах с нея, но никога не съм и си помисляла сама да я приготвям. Нямам нужните условия. Бъдете здрава и до нови срещи!
Storm каза…
Сърдечно благодаря, Петя!

Поздрави и благопожелания,

Таня